Promenade

Нагледах се на снимки от реновирания парк на Добрич.

Почивните и празнични дни, в съчетание с хубавото и топло време, отприщиха де що има мераклии да огледат нововъведенията в граския парк. Promenade на добричлии. И аз не се стърпях, и ей ме на в ранни ранини - но по моя часовник, на който няма цифри преди 12 часа на обяд, се упътих към парка. С единствената цел да си направя една снимка:
селфие, или там как им викат да ги наричат по модерно му.
И както в една популярна реклама се казваше: “... станах рано (Господари на Ефира: Хайде бе), а станах рано, за да посетя магазина, да посетя магазина, за да купя пералня, да купя пералня, защото...“ жена ми си изцапала гащите :) , да ги изпера и простра, както на снимката

Щастие голямо сполетя ме. Дори рядко такова бях имал, както се казва : Рядко щастие - споходи ме, мене, на меннеменнеменнеменнемененеменне (Из популярна българо-румънска песен на един румънец и един Енчев). Е, как на хората новия парк да оцапам, в миг се запитах и също се усетих в напрегната и трескава надпревара по ориентиране из парка към нужника стар на сред парка се зататрузих.

Облекчен в реновирания клек-бар с усмихнати и услужливи служители, тръгнах на лов за лебеди.
(на изкуственото езеро има ресторант "Лебед")

Мал-шанс, точно свършили лебедите в менюто (на ум, колко лебеди и патки им теглих, чак кантара го заболя).

Останала пилешка супичка с пицка (Авторско право за наименованието! пица без доматен сос, но с френско сиренце и масло).

Изненадка: на моста на въздишките в парка на Добрич, а не в Париж, катинарите се множат,

а ключовете им се виждат на дъното на езерото.

Тука има нов змиярник:

Е, бива ли толкова некадърни Архитекти и Строители:

Хубавото е, че парка на Добрич е добре проектиран и са предвидени евентуални придошли води, това лято го тестваха и това. Иначе е красива гледка, става и да си изправя гърба с малко фитнес.

Пейките са удобни и достатъчни за отмора на слънце:

Следва изкачване по баира, обновен с водни подскоци

и някакви джакузита.

Изтървали са пак кучета и се оцапах нещо

Ей ма на тук се подпрях, не можах да нагазя в джакузи, нищо друг път.

И се стъписах, колко е високо

и колко е трудно да направиш водните подскоци с еднаква форма.

Тук няма светофар, който по принципа на всички светофари в Добрич, да няма никакъв замисъл за "Зелена вълна", и аз веднага влизам в ролята на регулировчик

И както звездите ми го говорят, изведнъж ме осветли лъч надежда, чува се крясък:

Дебеллллллл! - крясък от белия лебед пред другия ресторант за спортисти.(Там горе се намира ресторант "Спортна среща") - сякаш ме познаха от далече, е и други дебели имаше за протокола.

Вече си мислих че вода има, лебеди нема.

Сами се досещате, защо толкова на гъсто има ресторанти - ми щото човек огладнява от толкова чист въздух. А и паркът е добре почистен, в очакване и на други екстри и поддържане.
А споделете вие сега вашите премеждия в парка.
Повече снимки можете да намерите ТУК!

Както вече някои колеги споделиха, че след този материал щели да ме изключат от "комсомола", факт е, че след като ме приеха там и социализмът се разпадна, датата е всеизвестна.
Стоян Стоянов